ТАЙНИТЕ НА МЕДИТАЦИЯТА - Част III


ТАЙНИТЕ НА МЕДИТАЦИЯТА ШАНЕ
Дмитрий Лапшинов

ЧАСТ III

Раздели

Част I
1. Плодове на медитацията
2. 3-те отрови
3. Противоотрови
4. Спътници - помощници

Чaст II
5. Препятствия
6. Метод на практиката
7. Знаци по пътя
8. Триъгълник на съвършенството

Чaст III
9. Същност на медитацията
10. Скрити тайни – реализация на медитацията 

9 и 10 Задогледалният свят (турия) и тагел
Същността на медитацията 

Турия (Задогледалния свят) 
Следващо светилниче, това е задогледалния свят. Какво е това? Това е границата между сън и бодърствуване. Който е имал мистически опити, влизал е самостоятелно в практиката или с помощта на някой посредник - учител. Тези хора може да са се докосвали с това състояние. Това е, когато ние започваме да се сливаме с пространството. 

Ще се опитам да поясня, как това се изразява опитно. Представете си, че сте се фокусирали на един обект. Вашето внимание е фокусирано тук, вие виждате с периферното си странично зрение обектите. Моето внимание е тук но аз виждам 50% тук и 50% в страни. И тук започват да се обединяват периферното и фокусираното. Сякаш пространството е като огледало. А след това наблюдателят и обектът на наблюдение започват да се сливат. Това състояние - сливането на наблюдателя и обекта на наблюдение т.н. задогледален свят, ние вече не сме в този свят, не сме тук, не сме и там. Ние сме и тук и там едновременно. Това е състояние в задогледалния свят. Едва на това ниво започва и първия мистически опит. Едва тук започва медитацията. 

Не трябва да се бърка с медитацията, когато ние седим в триизмерното пространство и изпитваме триизмерни опити на своите 5 органа на чувствата. Тогава, когато сме излезли зад пределите на своите 5 органа на чувствата и възприятията на триизмерното пространство, когато сме в самото начало на многомерното едва тогава се започва мистическия опит. Това е следващо светилниче - задогледалния свят - турия от Йога.

Какво ни дава това? По-точно - защо ние възприемаме този опит по този начин? Така е по-правилно. Възниква процес на разширяване на органите на чувствата. Нашите 5 органа на чувствата започват да се разширяват. 

Например - визуалният канал от инфрачервения до ултравиолетовия спектър човек вижда само малък част от целия спектър. Ние отначало не виждаме нито инфрачервената, нито ултравиолетовата светлина и с практиката започва да се разширява визуалния ни видим спектър. 

Аудиалния спектър - от инфразвуци до ултразвуци - човек слуша малък спектър, не чува ниските и високите честоти. Например животните общуват в различни честоти от тези който чува човекът. Лъвът водач застава пред нас и отваря уста сякаш се прозява. Ние нищо не чуваме. Но в радиус от 2 километра неговите лъвове са чули и се насочват към него. 

Така започва да се увеличава нашият диапазон на слушане. Ние започваме да чуваме тези честоти.  И така се случва с всичките 5 органа на чувствата. Разширяват се зрението, обонянието, осезание, тактилност, вкус, миризми и ние започваме да възприемаме пространството и времето по друг начин. И възниква  едно друго състояние на живота. 

Тгел (геометрия) 
След турия, възниква следващото светилниче - тагел. По тибетски тагел е видение. Сън - това е неосъзната медитация, а медитацията - това е осъзнат сън. На това ниво обикновено човек излиза от тялото си и влиза в тялото си. Но необходимо е да се съхрани съсредоточаване и не отвлеченост. Тогава ние започваме да потъваме по-дълбоко и възниква следващия опит - геометрия.

Младшата колесница е сутра, средната колесница - тантра, висшата колесница - дзог чен. В дзог чен има 2 много главни практики - триг чо и тагел. Триг чо е вход в задогледалния свят, тагел е вътре в задогледалния свят, това е турия. Да се намираш в геометрията, в мистическия опит, в самадхи. Геометрията - самадхи, това вече е бардо. Граница между живота и новия живот. 

Задогледалният свят е граница между сън и бодърстване. Начало на медитацията. Геометрията е самата медитация, мистически опит, граница между живота и новия живот. Това принципно са светилничетата, мистически опити, показващи за придвижване в практиката. 

В светилничетата има едновременно и отрова и лекарство. Лекарството е че те показват нашето предвижване напред към самия себе си. Ние потъваме вътре в духа. Отровата е в това, че човек започва да се отвлича по тях. Не трябва да се отвличаме по тях и не трябва да се зацепваме за тях. Иначе, това ще бъде отвличане от практиката. 

Случва се понякога, човек се намира в практиката, съзерцава, концентрира се. Тялото започва да се тресе. Напълва се със сила. Усеща се плътност и  енергетиката започва да се вдига. Отначало долните чакри, долният дантиен и човек изпитва приятно усещане. И вместо това  да се вглеждаме в своя обект, ние пренасяме вниманието си на тези усещания. Концентрираме се на тях. По такъв начин се привързваме не към медитацията, а към опита на медитацията. Към илюзията на 5-те органа на чувствата. И така, човек се е прелъстил не от медитацията, а от опита на медитацията. А всичко, което усещаме, всъщност го усещат нашите органи на чувствата. Светът на формите и светът на блаженството. А това не е истина. 

Като един от разделите на книгата „Сърце и кръв на Дхармакхая“ - древен тибетски трактат. Тогава  йогините тантристи са спорили с дзогченовците и казват, за какво ни е вашето "присъствие". Ето аз съм в туму, ще развихря дотолкова своя огън, че мога своето блаженство да поддържам 24 часа в денонощието. А дзогченовците му се присмели и му казали, че е глупак, защото се е прелъстил от органите на чувствата си, а не от медитацията, а от опита на медитацията. 

Всички светилничета, които възникват т.н. велика трансцендентност, това е осъзнатост и не зацепване. Вкоренявайки се в осъзнатостта възникват мистически опити, които подтикват нашето внимание да се зацепва за тях. Но ние сме длъжни да съхраним великото не зацепване, за да се придвижим по-нататък.

Когато вниманието е върху убежденията, ние започваме да размишляваме и нашите страхове ни убиват. Ако съхраним ясността - няма зацепване. Но всички тези процеси - внимание, ясност, пораждат  зацепване, зацепването поражда ум, умът поражда емоция.

Къде е нашето внимание - в емоцията, в ума, в зацепването, в ясността? Ако вниманието е в ясността, то цялата тази верига се разпада. В ясността няма страх. Страхът възниква само тогава, когато ясността се е загубила, възникнало е зацепване и цялата тази верига пак се е създала. 

Размишление, емоциониране. Човекът седи, като пчела прелъстена от меда, седи в ясност, не се е зацепил за никакъв опит. Нас ще ни съблазни не това  което ни  съблазнява в пространството, а това, че ние самите искаме да се съблазним. Трябва да съхраним тотална ясност, за да не се зацепим за нищо. 

Идеи, въодушевление и тук когато наблюдателят и наблюдавания обект се сливат, като плюс и минус, при съединяването възниква искра, термоядрен синтез, дишането е спряло. Ако ние сме загубили ясността, умът започва да размишлява, за това, че без дишане аз сега ще умра. Ако ясността е съхранена, то това е пространство, в което не ни е нужно да дишаме. 

Турия - ние сме свободни от влиянието на 5-те органа на чувствата, от 5-те първоелемента и от всички физиологии. Ако ние сме съхранили турия, задогледалния свят, пространството започва да се разгръща в това, което наричаме тагел. Започва самадхи. Геометрия. 

Дадените светилничета може да не възникват по този ред точно. Човек може да скача от едно на друго. Да прескача. В зависимост от нашата ментална сила, ние можем да прескачаме доста по-дълбоко в процеса. 

В Тибет имат още един израз относно светилничетата - медитативните опити. Тъй както в тъмнината човек може да излезе от лабиринта, благодарение на светилника. Второ, когато човек достига последния светилник - самадх т.е. неговото внимание, неговият дух е разложил пространството, излязъл е, разширил се е, и личността не е оказала съпротивление с попътни зацепвания за илюзиите на звуците, виденията и усещанията. 

Има един израз, който харесвам, човек е като княз. Просветен княз, който се намира в своята съкровищница. Но в тази съкровищница няма осветление. И ние си спомняме в самсара, с какво вселенско богатство разполагаме. И когато достигнем просветление, като избухване на светлина и ние виждаме, че всичко е на своето място. Ние не събираме изначално съкровищата си, а тях вече ги има, но просто в стаята светлината е била изключена. И в един момент тази светлина се е включила от практиката. 

Висшите знания шане са знания за отровите сърце - кръв. Тайни тибетски наставления. Когато ламите от различни традиции се срещат лама от джонанг, лама от дзог чен. Те и двамата знаят 35 отрови сърце - кръв, но никога няма да произнесат нито дума един пред друг за това. Тези наставления са за грешките на йогини от високо ниво, които се зацепват вътре в самадхи за илюзорни видения, усещания или звуци. Затова трябва да има велико не зацепване. 

Лекарство от всички 35 отрови на кръвта, т.е. илюзиите, това е ясност и не зацепване. 

Как да извличаме от себе си любов? 
Има практика на т.н. сърдечна радост. Може да се използва тя. А така, придвижвайки се по светилничетата, когато човек вече се приближава към състоянието пчела, прелъстена от меда, ние отначало ще познаем състоянието пустотност, не мислене, вниманието наблюдава вниманието т.е вниманието наблюдава наблюдателя. И след това, когато се приближаваме към опита пчела, прелъстена от меда, у нас вече естествено и спонтанно ще възниква сърдечна радост, благост и любов. До това може да се практикуваме практиката сърдечна радост. 

ПРАКТИКА

Приемаме удобно положение - седнали с изправен гръбнак. Ще направим техниките:
1. Очистване на ума и психиката.
2. Отваряне на централния духовен канал.
3. Медитативна практика. 

1. Очистване на ума и психиката. 
Върхът на главата към небето. Гърдите напред, раменете отпуснати. Брадичката към себе си. Езикът на небцето, зад зъбите. Отпускаме дишането, даваме му естествен ход. Затваряме очите и с всяко издишване разслабваме челото. Представяме си  как челото се разтваря, изчезва… Започваме да въртим главата в кръг, максимално бавно, максимален радиус. Разтягаме, отпускаме, наслаждаваме се… Освобождаваме всички напрежения в шията, това са натрупани възбуждения на ума и психиката. Разслабление и наслаждение.

Пренасяме вниманието между веждите и си представяме между веждите слънце. Наблюдаваме как слънце се върти по своята космическа орбита. Върхът на главата се опира в небето, пробивайки през облаците. Ако сме се разслабили, трябва да възникне усещане, че нашето тяло, като чепка грозде увисва надолу. 

2. Дихателно отваряне на централния духовен канал.
Започваме да правим  дишането на костенурката. Максимално бавно вдишване и максимално бавно издишване. 10 секунди вдишване 10 секунди издишване.

Да подишаме няколко минути, съхранявайки връх на главата опънат към небето. 10 секунди вдишване, 10 секунди издишване. Броим самостоятелно. С всяко вдишване усещаме как в нас прониква силата, насищаме се с енергетика. А с всяко издишване ние се разслабваме и от нас се разширява благостта и любовта. 

Усмихваме се. На лицето усмивка, на сърцето радост. Не мислим за миналото. Не мислим за бъдещето. Не мислим за настоящето. Ти тук си сам. Всичко наоколо е илюзия. И единствената реалност в настоящия момент време, това е твоята ясност и бдителност. 

Отваряме очи. Погледът гледа напред. А вниманието се вслушва във всички външни звуци и шумове. Вслушваме се в силните звуци, в тихите звуци, в тишината едновременно и наслаждавайки се. Всички външни дразнители са само поле за съсредоточаване и наслаждение. Наслаждавайки се от звуците и шумовете, смесвайки бдителността и сърцето. Съюз на вниманието и любовта. 

Ако ти не можеш да получиш удоволствие от практиката, то както и добре тя да ти се получава, считай, че не можеш да я изпълняваш. 30% от вниманието-това е практиката, а 70%-умението да и се насладиш. 

3. Навлизаме в не практиката медитация... нужен е личен опит.

4. Завършване на практиката
Разгряваме дланите до топло - горещо състояние чрез търкане една в друга. Обединявайки ин и ян по такъв начин. След това лявата ръка на сърцето, дясната на изворчето - фонтанелата на главата. Държим известно време. Така ние обединяваме разумът и сърцето, духът и душата, вниманието и любовта в едно цяло и се запечатваме. Умиваме лицето с пръсти от  брадичката насочени към челото нагоре. От челото в страни. Отваряме очи. Главата е свежа и ясна. Настроението е прекрасно. С това завършваме. 

В чата, прочетох един коментар - "шарлатан"! Това е оскърбление, хвърлен камък. Не ме докосва това. Всеки има право на  мнение. Разбирам, че всеки човек оценява всичко по степента на своето виждане, по степента на своите лични знания и се изразява според степента на културата си. Това е лична работа на всеки. Но вие всички сте достатъчно здравомислещи хора и вие сами можете да оцените дали са ви нужни тези знания, дали сте взели някакви рационални зрънца за себе си или не. 

Надявам се, че ви бях полезен. Аз съм само малко звено от веригата на вашата синхронистичност на събитията. Умейте винаги да отделяте знанието от неговия носител и даже от мен. 

Както вече казах - умният, разумният навсякъде може да намери рационално зрънце и да се научи на свобода даже от птицата. Глупакът и от мъдреца на нищо няма да се научи. У човека световъзприятието е или като на мухата и навсякъде вижда мръсотия или като на пчелата - навсякъде вижда меда. 

Желая ви щастие и късмет. Практикувайте. Самоусъвършенствайте се. С някои ще се видим на ритрийта в България. 

Желая ви хубав ден. На лицето усмивка, на сърцето радост. Помнете най-важното - ти си сам и наблюдател. В своите приятели ти виждаш своите преимущества, а в своите врагове ти виждаш своите недостатъци. Всички огледала са твои собствени помощници за развитие. Ти се намираш в приключение с твоята вътрешна фантазия. Пътешествай с открито сърце. 

До нови срещи…!
Намасте!

Дмитрий Лапшинов © 2020 СВАРГА 


Йорданка Копчева - Превод от руски
Ник Сега - Смислов Редактор